В полинезийския интериор свободното място е част от общата картина. Мебелите не запълват помещението до стените, материалите се виждат ясно, а светлината преминава през плетени повърхности и леки завеси. Усещането е спокойно, но не празно. Дървото, растителните влакна и текстилът внасят достатъчно цвят и релеф, без стаята да се нуждае от много украса.
Полинезия обхваща голяма част от Тихия океан и включва култури със собствена история и декоративни традиции. Самоанските, тонганските, хавайските и таитянските предмети не са варианти на един и същ десен. Различават се техниките, орнаментите и начинът, по който даден текстил или плетиво се използва. Затова подобен интериор изглежда най-убедително, когато се развива около предмет с ясен произход, а не около обща представа за тропически остров.
Особено място заема tapa, материал, получен от вътрешната кора на дървета, най-често хартиена черница. Кората се отделя, почиства се и се обработва с дървени бухалки, докато се разшири и изтъни. Отделните части се съединяват в по-големи листове, които могат да останат естествени или да бъдат украсени с растителни багрила. В Самоа този материал се нарича siapo, в Тонга ngatu, а в Хаваите kapa. Общият начин на изработка свързва тези текстили, но рисунките и употребата им се различават според мястото.
Цветовете на традиционната tapa обикновено следват естествения тон на кората. Върху него се появяват кафяво, черно и червеникави оттенъци, нанесени в геометрични полета или повтарящи се мотиви. Някои самоански siapo се рисуват свободно, като изображенията се основават на местни растения и животни. При съвременните авторски работи палитрата може да бъде по-разнообразна, но повърхността запазва характерния си матов и леко неравен вид.
В модерен дом tapa може да заеме мястото на голямо пано. Едно цяло парче върху спокойна стена се вижда по-добре от няколко малки фрагмента, разпределени из стаята. Естественият цвят на материала стои добре до тъмно дърво, варова мазилка или едноцветна тапицерия. При стар и ценен текстил е важно да се избягват силната слънчева светлина, влагата и директното закрепване с пирони.
Плетенето е друг важен елемент в материалната култура на тихоокеанските острови. От обработени листа на панданус се правят постелки, кошници и различни предмети за дома. Фините самоански рогозки ‘ie tōga обаче имат церемониална стойност и не се използват като обикновена подова настилка. Те се предават между поколенията и участват в сватби, погребения и официални размени. Тази разлика има значение, когато традиционен предмет се включва в интериор извън неговата културна среда.
Полинезийските орнаменти невинаги са просто декоративни. Част от тях са свързани със семейна история, обществено положение или церемониална употреба. Работите на съвременни тихоокеански художници и занаятчии позволяват традиционните техники да присъстват в нов интериор, без да бъдат сведени до анонимен принт.
В градския дом този стил може да остане съвсем сдържан. Голямо tapa пано, добре направена плетка и няколко мебели от дърво са напълно достатъчни. Останалото идва от свободното разположение и от решението да не се запълва всяка повърхност.
