Романтичната спалня дълго време имаше сладникава репутация. Кажеш ли „романтична“ и веднага се появява познатият комплект от червено спално бельо, сатен, сърца и някой надпис за любовта над таблата. Този декор вече няма много общо с представите на дизайнерите за близост и уют. Новата романтика е по-спокойна, но съвсем не е безцветна.

Цветът има голяма заслуга за промяната. Шоколадово кафяво, бордо, приглушено зелено и пудрено розово влизат в спалнята с цялата си плътност. Срещат се по стените, таблата и завесите, а понякога обхващат помещението изцяло – включително вратите, первазите и тавана. Получава се меко, затворено пространство, което вечер става още по-уютно.

Към тази богата палитра съвсем естествено се прибавят тапетите. Флоралните рисунки отново са на почит, само че цветята са по-смели, цветовете по-дълбоки, а изпълнението рядко напомня на стаята за гости у баба. Един тапет зад леглото може да зададе посоката на целия интериор. Зеленото от листата преминава в тапицерията, бордото се повтаря върху покривалото, а кремавият фон намира място в завесите.

При такъв фон леглото изглежда най-добре с ясна форма и хубави материи. Високите тапицирани табли са удобни за четене, заоблените линии омекотяват помещението, а балдахините се завръщат в по-лек и изчистен вид. Върху самото легло има ленена или памучна завивка, вълнено одеяло и няколко възглавници, които действително се използват. Никой няма нужда всяка вечер да мести малка планина от декоративен текстил.

Дългите завеси допълват усещането за уединение и стигат от тавана до пода. През деня пропускат мека светлина, а вечер плътният им слой затваря прозорците. Тогава идва ред на аплиците и настолните лампи. Поставени ниско, те осветяват книгата, чашата вода и човека отсреща, без да превръщат стаята в чакалня.

Романтиката тук не е декор за една вечер. Тя е в начина, по който светлината пада върху стените, в мекотата на завивките и в желанието да си легнеш малко по-рано, без непременно да бързаш да заспиш.