Дълго време луксозният дом се познаваше по скъпите материали и безупречно подредените стаи. Диванът изглеждаше прекрасно, масата беше впечатляваща, както и всички останали мебели. Днес все по-често искаме друго. Искаме дом, в който можем да седнем удобно, да оставим чашата си наблизо и да прекараме цяла вечер, без да търсим по-удобно място.
Тъкмо оттук започва коузи ливинг. Това не е определен стил и няма задължителен цвят. Един такъв дом може да бъде светъл и изчистен, но може да има тъмни стени, шарени килими и мебели от различни години. Важното е стаите да бъдат подредени според начина, по който ги използваме.
Ако четем вечер, до креслото трябва да има добра лампа и малка маса за книгата. Ако често каним приятели, столовете и диванът могат да се обърнат един към друг, вместо всички да гледат към телевизора. В голямата дневна могат да се оформят няколко по-малки места за разговор, четене или слушане на музика. Така помещението не стои празно между две събирания.
Удобството започва още при избора на мебелите. Ниският и дълбок диван е приятен за излягане, но може да бъде неудобен за по-възрастен човек. Красивото кресло не върши много работа, ако облегалката не поддържа гърба. Домът трябва да е удобен за хората, които живеят в него, а не за въображаемите гости, които ще го разгледат веднъж.
Материите също променят начина, по който се чувстваме в една стая. Вълненият килим стопля пода и приглушава стъпките. Плътните завеси омекотяват шума отвън. Ленът, памукът, кадифето и дървото са приятни на допир и стават още по-хубави с употребата. Не са нужни купища възглавници и одеяла. Нужни са няколко, които действително използваме.
Вечер една силна лампа на тавана рядко е достатъчна. Настолната лампа до дивана, лампионът при креслото и малката светлина върху шкафа осветяват различните места според това какво правим там. До тях остават книгите, купата, донесена от пътуване, детската рисунка и старият свещник. Тези предмети не са поставени, за да запълват рафтовете. Те просто са част от живота в дома.
Комфортът не се вижда веднага на снимка. Разбираме го, когато седнем. Лампата е точно там, където ни трябва, гърбът има опора, стъпките не кънтят и чашата е на една ръка разстояние. Това е луксът, към който интериорът се връща.
