Сивото дълго време беше сигурният избор. Стени, кухни, дивани, плочки – всичко можеше да мине през него, без да се сбърка особено. После домовете започнаха да се променят. Не изведнъж – постепенно хората започнаха да търсят повече топлина, повече цвят и по-малко усещане за интериор, подреден по каталог.
Така бледосиньото постепенно се намести сред новите неутрални цветове. Не детското синьо, не морското и не ярките нюанси, които първи привличат погледа. Става дума за прашни, млечни тонове, понякога със сиво, понякога с едва доловимо зелено. Достатъчно тихи, за да не натоварват стаята, но с характер, който на сивото често му липсва. Именно затова дизайнерите все по-често ги използват там, където допреди няколко години почти автоматично биха избрали сиво.
В една дневна бледосинята стена може сутрин да изглежда много светла, а следобед цветът да стане по-ясен. До дъбов под, орехова маса, ленени завеси или стара дървена мебел хладният му характер омеква. Топлото бяло също му стои добре. Същото важи за естествен камък, ратан, юта, кремави тъкани и по-земни цветове. Именно смесването с естествени материали не позволява на стаята да стане стерилна.
Има и нещо отвъд модата. Изследване сред 443 студенти, живели продължително в сгради с различно оцветени интериори, установява най-силно предпочитание към сините пространства и връзка между предпочитанието към синьо и усещането за спокойствие. Това, разбира се, не означава, че една кофа боя може да определя настроението ни. Изследванията върху цвета показват, че светлината, наситеността, средата и личните предпочитания също имат значение.
И точно светлината решава много. В северна стая синият подтон може да стане по-студен, докато топлото следобедно слънце го смекчава.
Хубавото е, че не е нужно да пребоядисвате целия дом. Бледосиньото може да започне от тавана в трапезарията, нишата за четене, кухненските шкафове, антрето или малката спалня. Ако ви допадне, продължавате.
Сивото няма да изчезне, просто вече не е единственият избор, а и малко цвят у дома никога не е излишен.
