Между плота и горните шкафове в кухнята има една ивица, която десетилетия наред почти не сме оставяли на мира. Облицоваме я с плочки, камък или стъкло, очертаваме я като отделна зона и често ѝ даваме различен цвят, текстура или рисунък, защото беше прието, че така трябва да изглежда една завършена кухня. Напоследък обаче тази позната граница започва да изчезва. Не защото практичността вече няма значение, а защото самата стена все по-често се разглежда като част от архитектурата, а не като празно място, което непременно трябва да бъде запълнено.

Това променя кухнята повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Когато над плота няма отделна правоъгълна зона, погледът не се спира рязко между шкафовете и работната повърхност. Цветът може да продължи по цялата стена, прозорецът да слезе почти до плота, а мазилката да остане видима от единия край на помещението до другия. Особено в кухни, отворени към дневната, това помага пространството да се възприема като една стая, а не като две различни части, събрани заедно. Дизайнери все по-често използват именно архитектурата, естествената светлина и непрекъснатите стенни повърхности вместо традиционната облицована ивица.

Най-чистият вариант е боядисаната стена да стигне директно до работния плот. Съвременните миещи се бои позволяват това в зоните, които не са постоянно изложени на вода и мазнина, стига фугата между стената и плота да бъде добре изпълнена. Така кухнята губи една от обичайните си визуални граници и цветът получава повече място.

Същата свобода дава и мазилката. Варови и минерални покрития, микроцимент или други устойчиви стенни финиши могат да продължат без прекъсване през цялата кухня. Тук красотата не идва от декоративен мотив, а от самата повърхност – леките промени в тона, следите от полагането, начина, по който светлината пада върху нея през деня. При подобни материали обаче защитата и запечатването трябва да бъдат съобразени с мястото, защото зоната около мивката и котлоните остава една от най-натоварените в дома.

Още по-естествено традиционният гръб изчезва, когато зад плота има прозорец. Вместо орнамент или различен материал там остават светлината, небето, градината или градът отвън. Работният плот стига почти до стъклото и кухнята сякаш престава да има ясно очертана „работна стена“. Именно този подход се появява все по-често в нови проекти, където прозорците и съществуващите архитектурни особености се оставят да определят композицията.

Разбира се, кухня без традиционен гръб не означава кухня, проектирана без мисъл за вода, пара и мазнина. В дома, в който се готви всеки ден, материалите трябва да бъдат избрани според навиците на хората, които живеят там. Понякога около котлоните ще е необходима по-устойчива повърхност, друг път добрата боя и правилно обработената стена са напълно достатъчни.

Разликата е, че защитата вече не диктува как трябва да изглежда цялата стена. И точно тогава кухнята започва да прилича по-малко на сбор от задължителни елементи и повече на естествена част от дома.