Има предмети, при които възрастта не е недостатък. Напротив – малките драскотини по дървото, потъмнялата рамка на огледалото или леко неравният ръб на стара керамична купа могат да бъдат точно онова, което липсва на една нова стая.

Затова много интериорни дизайнери имат няколко неща, които почти винаги търсят в антикварни магазини, по пазари и сред мебели втора употреба.

На първо място са добре направените дървени мебели. Скрин, маса, шкаф или малко бюро от масивно дърво често са преживели десетилетия употреба и все още са напълно годни за още толкова. При старите мебели се виждат сглобките, жилките на дървото, ръчно оформените детайли и онова постепенно потъмняване на повърхността, което не може да се получи за един сезон. Именно затова дизайнерите често предпочитат стар скрин пред новата му имитация.

След тях идват картините и огледалата. Тук търсенето на старо е още по-свободно. Не е необходимо произведението да бъде подписано от известен художник или да струва много. Малък пейзаж от битпазар, рисунка, стара гравюра или огледало с потъмняла на места рамка могат да намерят място и в напълно съвременен интериор. Дори само рамка понякога е достатъчна причина човек да спре и да погледне.

Третата група е най-малка като размер и вероятно най-лесна за намиране. Купи, свещници, подноси, вази, кани, малки кутии и керамика са сред предметите, които дизайнерите предпочитат да събират постепенно. Тъкмо при тях масовото производство се разпознава най-бързо. Пет еднакви вази от една колекция могат да подредят рафта, но рядко го правят интересен.

Това не означава домът да се напълни със старини. Всъщност най-добре работи обратното. Един стар шкаф до нов диван, картина над съвременна конзола или тежък месингов свещник върху семпла маса са напълно достатъчни.

И може би тук се крие причината дизайнерите да продължават да търсят тези предмети. Новото може да се купи за един следобед. Старото трябва да бъде намерено. А дом, събран малко по малко, рядко прилича на нечий друг.